Дни преди края

Безгласен лежа в тъмнината, отчаян, объркан и сам, и пада сълза след сълзата на пода студен и скован Съдбата злини ми изрежда от своя бездънен чувал, загубил съм всяка наздежда, животът ми – пълен провал Сърцето ми бие на кухо, удавено в

Безгласен лежа в тъмнината,
отчаян, объркан и сам,
и пада сълза след сълзата
на пода студен и скован

Съдбата злини ми изрежда
от своя бездънен чувал,
загубил съм всяка наздежда,
животът ми – пълен провал

Сърцето ми бие на кухо,
удавено в болка и гняв,
по-слабо и малко по-глухо
след всеки свой удар болнав

Да можех молитва към бога
поне да отправя сега,
но да я изкажа не мога,
защото не вярвам в това

Ще търся спасение в края,
живота си щом потуша,
там някъде горе във рая
за моята млада душа

Във локвата мъка на пода
оглеждам се тъжен и ням,
там мойта човешка природа
ме гледа потънала в срам

1 януари 2004 Автор: Александър Ненов